Тъмнина. Страх. Главоболие. Главозамаяние. Незнание...
    Причината да не знам кой съм и къде съм , бе проста....30 кила вино. Мерло и някакво от Казанлък. Ужас. Беше нещо страшно. 
 Отворих очите, гледам Койчо , така заспал , че главата му е на пода , краката му на дивана , а с ръцете си хванал две чехли. Защо? Не знам. Но всичко предстоеше , когато влязох да се измия , всичко се върти . Бах му мамата , всеедно съм в самолет без гориво и повреден двигател. Банята е на две крачки , но тези две крачки бяха все едно 200 метра пресечен терен в руска тайга. Както и да е някакси се добрах в тоалетната , гледам Кирчо , младият студен , лежи повръщал . Гледака не описуема . Ужас . Измих се изпиках се , а от другата стая се провика вече събуден Койчо . Вика , крещи , блее..
 - Кво става Койчо..? - провиках се аз.
 - Доваждай , ама нимной са стряскай Мето , нидей.. са страскай. - Изплашеният глас на Койчо ме разтревожи и за момент изтрзнях до момента в който не видях пак Кирчо да лежи. Пропълзях до хола и кво да видя , Койчо стои гледа изпулен , все едно му са ебали майката и му сплескали топките , страшно. В другият ъгъл - коза. Коза , кат" коза гледам я аз тя преживя и мене гледа , гледам Койчо , той приживя и ме гледа, Бах мааму....
 - От къде се взе таз коза , Койчо ? - питам уплашен аз. 
 - Бах ли му мамата ? Къде е Борис? - Койчо се зачуди и седна плахо на дивана.  Изведнъж се чу силно -Оооох. 
 - Бах мааму ? - Каза Койчо по-учуден от Дарвин , га е търси теорията на на еволуцията.
 - Бах мааму!?! - се чу из под диваня , беше Борис със синини , доста беше бит , как и защо не знаехме , но беше доста бахтан. Погледнахме го , изтупахме го , а той ухили се почна се смее , отиде погледна през прозореца , почна още повече да се смее, гледа козата , смее се , гледа прозореца , смее се. Ние не разбира.
 - Кво става Борисе? - питахме в един глас аз и Койчо . Козата блее.
 - Чи кък , ни помнити ли? Ми ей ма яз , е ти козъта де искахте да праити мляко. Кузътъ се казва Бонка , докарахме я с ИФА-та от село сабахлен към 5-6 часа . Не помните ли, аба да ви еба в сапъците.
 -Ама как така , козата дойда бе- Попитах аз учудено , вече си обяснявах нещата.
 В този момент излиза от банята Кирчо и вика. 
 - "Обичам те още , и мисля си нощем" - пее вика , козата блее.
 - Ахах .. Какво става , Кире? Наеба ли я? - Изкрещя Борис.
 -Ам наебах я и семе не ми остаи , ебаси мастията , селска уроспия - Зарадван отговори Кирето.
 - Ужас , кво ще правим козата?- попита Койчо , на който едва ли му пукаше , че козата е в хола му , ама знае , може се наложи , момиче да покани . Какво ще я прави таз коза? 
 - Ами какво да я тварим в ИФА-та и обратно на село - безапалационно казах аз.
 
   Натоварихме я . Аз държах двата крака отзад , Борис вървеше гордо , псуваше ИФА-та , че имаше ръжда, и още по-гордо пиеше евтина бира от ЛИДЛ. Койчо държеше краката отпред , а простата коза още преживяше , все едно ни се смее и си вика : Дееба и тъпаците , ама поне ме носят
Вечерта беше тежка, но си заслужаваше , Киро ми каза , че на селото дето бяхме , На Борис селото , дето козата сме всели , сетихте се нали , та там и аз съм ебал , някаква уроспия. Търся и номера.... чао Мето